Характери според схема терапия: Отхвърляне

Схема терапия е психотерапевтичен метод, създаден от д-р Джефри Янг в средата на 1980-те. Първоначално тя се заражда като допълнение на когнитивната терапия, но впоследствие се установява като интегративна методика, съчетаваща когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, гещалт терапия и др.

В центъра на този подход са т.нар. схеми. Те се формират по време на детството, но се развиват по време на целия ни живот и могат да бъдат адаптивни и маладаптивни.

Схема – житейски модел на възприемане на себе си, другите и света около нас.

Янг извежда 18 маладаптивни (деструктивни, неадаптивни) схеми, които възникват от неудовлетворени базови потребности. Те изграждат 5-те основни типа характери.

Какъв е първият характер според схема терапия?

Характер 1: Отхвърляне

Хората с този характер вярват, че основните им потребности – безопасност, приемане, грижа, любов, няма да бъдат удовлетворени. Те най-често са изолирани, недоверчиви и изпитват огромни затруднения с това да формират привързаност към друг(и).

Много от тях са имали травматично детство, най-често произходът е свързан със студена, отхвърляща, лишаваща, малтретираща или пренебрегваща семейна среда. Терапията е един от основните начини, чрез които може да се помогне на хора с такъв характер.

Кои са маладаптивните схеми, които формират този характер?

1. Изоставяне/нестабилност

Отразява убеждението, че взаимоотношенията са нестабилни и ненадеждни, както и че другите няма да могат да осигурят емоционална подкрепа, близост и стабилност. Хората с тази схема вярват, че не могат да имат доверие на другите и че те ще ги изоставят или отхвърлят.

Най-често произходът е свързан с преживявания за загуба или нестабилност в ранна детска възраст.

Поведението на хора с тази схема най-често влиза в една от две крайности – прилепчиво, зависимо държание или отблъскване на другите, за да могат да предотвратят евентуално изоставяне. Те изпитват силно безпокойство във връзките с другите, изпълнение са със съмнения и имат нужда от непрестанна валидация относно взаимоотношенията.

2. Недоверие/злоупотреба

Схемата включва очакването, че другите умишлено ще ги наранят, манипулират, измамят, унижат или излъжат. Произходът ѝ е свързан с насилствени, манипулативни и/или експлоатиращи взаимоотношения в детството. Преживяването на насилие или предателство резултира в базово убеждение, че останалите са фундаментално ненадеждни и зли.

Хората с тази схема изпитват огромни затруднения при създаването и поддържането на близки отношения с другите. Те често са свръхбдителни, подозрителни и смятат, че са жертва на незаслужено пренебрежение. Това може да доведе до т.нар. „самоизпълняващо се пророчество“, при което поведението им отблъсква другите, така засилвайки първоначалното им убеждение за недоверие.

3. Емоционално лишение

Характеризира се с убеждението, че емоционалните нужди никога няма да бъдат адекватно посрещнати от другите.

Според схема терапията трите основни форми на емоционално лишение са:

• Лишаване от обгрижване: липса на внимание, емоционална връзка, топлина и приятелство.
• Лишаване от съпричастност: липса на разбиране, изслушване, откритост или взаимно споделяне на чувствата от другите.
• Лишаване от подкрепа: липса на получаване на сила, насоки или ръководство от другите.

Обикновено схемата възниква в семейства, в които възрастните са емоционално недостъпни или пренебрежителни.

Децата, които не получават нужната топлина и разбиране, могат да развият вярването, че техните емоционални нужди са маловажни и/или те завинаги ще останат незадоволени. Поведението на възрастните с такава схема най-често избира една от две посоки:

• усещане за емоционална самодостатъчност и избягване на търсене на помощ и подкрепа от другите;
• прекомерна взискателност във взаимоотношенията, която цели да запълни емоционалната празнина.

4. Дефектност/срам

Хората с тази схема имат усещането, че са некачествени, нежелани, увредени и генерално недостойни за любов и уважение. Те се срамуват от себе си и най-големият им страх е свързан с това, че истинската им дефектна същност ще бъде разкрита и впоследствие отхвърлена.

Схемата се развива в семейна среда, където децата са критикувани, засрамвани и карани да се чувстват фундаментално неадекватни.

Обикновено са силно самокритични и свръхчувствителни към критика от другите. Поведението е или самосаботиращо – избягване на близки връзки, или компесаторно – стремеж към (външно) съвършенство и утвърждаване.

5. Социална изолация

Тук присъства чувството, че човекът е фундаментално различен, изолиран и не принадлежи към никоя група/общност. Хората с тази схема се възприемат за аутсайдери.

Произхожда от преживявания на социално отхвърляне или тормоз по време на детството. Това резултира в силно усещане за самота и тревожност, трудности при създаване и поддържане на близки взаимоотношения и бягство във фантазията за сметка на реалността.

Схема терапия: терапевтична методика

Целта на терапията е да помогне на тези, които не могат да отговорят адаптивно на емоционалните си нужди самостоятелно, да идентифицират и променят тези дълбоко вкоренени модели. Ето и част от начините, по които терапията може да помогне:

• Разбиране на схемата – идентифициране на първична и вторична/и схеми и разбиране на техния произход.
• Когнитивно преструктуриране – извеждане, предизвикване и промяна на деструктивните автоматични мисли и вярвания, свързани с маладаптивните схеми.

Вече сте запознати с първия характер спрямо схема терапията! Разбирането на собствените ни схеми и терапевтичната работа, която следва, може да излекува рани от миналото, да насърчи по-здравословни и удовлетворяващи взаимоотношения тук и сега и цялостно да спомогне за постигането на (емоционално) благополучие.