Характери според схема терапия: Нарушени граници
Схема терапия наричаме един от най-популярните методи за психотерапия. Създаден от д-р Джефри Янг в средата на 1980-те, той стартира като допълнение на когнитивната терапия. Впоследствие се установява като интегративна методика, която съчетава когнитивно-поведенческа терапия, теория за привързаността, психоанализа, гещалт терапия и др.
Целта ѝ е да адресира несъзнаваните процеси на мислене и поведение, докато запазва систематизиран подход за активна промяна на личността, тук и сега. В центъра на подхода са т.нар. „схеми“ – начина, по който възприемаме себе си и света около нас. Схемата се заражда по време на детството ни и се развива през целия ни живот.
Д-р Янг описва 18 неадаптивни схеми, които изграждат 5-те основни типа характери.
В други статии вече ви разказах повече за първия и втория характер според схема терапията: Отхвърляне и Нарушена автономност. Днес ще се съсредоточим върху третия.
Какъв е третият характер според схема терапия?
Характер 3: Нарушени граници
Името произлиза от връзката на индивида с границите на личността си и тези на другите, дисциплина и отговорност. Хората с този характер често имат трудности със самоконтрола, следването на цели, дългосрочното планиране, зачитането на границите на другите и придържането към социалните норми.
Характерът им е свързан с привилегированост, липса на самодисциплина и зачитане на правилата в социума, което може да доведе до сериозни междуличностни и професионални трудности.
Описвани са като нарцистични, безотговорни и егоисти. Изпитват трудности с това да сдържат импулсите си и да отлагат моментното удовлетворение в името на бъдещи ползи. Характерът може да бъде развит като форма на свръхкомпенсация за друга, по-дълбоко вкоренена схема (например „Емоционално лишение“).
Кои са неадаптивните схеми, които формират този характер?
1. Привилегированост/превъзходство
Свързана е с преувеличеното чувство за собствена значимост и превъзходство. Оттам произхожда и вярата, че са специални, уникални и заслужават по-специални права, привилегии и отношение.
С други думи: правилата, които важат за другите, не важат за нас.
Проявяват преувеличен фокус върху собствената си власт и доминиране, свръхконкурентни са, имат желанието да манипулират и контролират другите. Схемата се характеризира и с проява на нереалистични очаквания, трудности с авторитети, незачитане на социални норми и др. Това често води до проблемни отношения с другите и конфликтни социални ситуации.
Схемата се развива най-често поради прекомерно угаждане, хвалене, глезене и липса на дисциплина по време на детството. Хората с този характер рано научават, че получават това, което искат, без да е нужно да изпълняват условия или правила за това и без да се съобразяват с нуждите на тези около тях.
Схемата може да бъде и компесаторна – за да прикрие усещането за дефектност, срам, неадекватност или ниската самооценката, така създавайки маска на превъзходство и прикривайки крехката представа за истинската същност.
2. Незадоволителен самоконтрол/самодисциплина
Хората с тази схема изпитват трудности със самоконтрола, дисциплината и забавянето на моментното удоволствие, имат нисък толеранс към неизвестното и показват тревожност при постигане на цели. Характерът им е импулсивен и всячески се стреми да избяга от дискомфорта и различните му проявления – болка, напрежение, разочарование, конфронтация и пр.
Най-често индивидите отлагат да предприемат действия, избягват отговорности и се отказват лесно пред предизвикателства. От друга страна, липсата им на самоконтрол може да доведе до злоупотреба с вещества и нездравословен начин на живот. Поведението им често има дългосрочни негативни ефекти върху физическото и психичното им здраве, както и върху отношенията им с другите и позицията им в обществото.
Преживяванията в детството, които предхождат развитието на схемата, са свързани с или липса на всякакви ограничения и дисциплина, или наличието на твърде строги такива. Децата, които растат в крайно либерална среда, която не зачита правилата, са изправени пред по-малко последствия за своите действия и съответно трудно развиват необходимите умения за саморегулация.
От друга страна, прекалено суровото и наказващо дисциплиниране може да доведе до бунт от страна на детето и нежелание да се усвоят нужните умения и правила.
Връзка на характера с други схеми
Никоя от схемите не съществува във вакуум, изолирана от (въздействието на) другите. Това важи с още по-голяма тежест за характера „Нарушени граници“. Често срещана е свръхкомпенсацията като метод за справяне с по-дълбоко вкоренени проблеми, свързани със себеоценката и себевъзприятието.
Например човек със схема „Привилегированост“ може да бъде т.нар. „зависим нарцисист“ – такъв, който се страхува да бъде отхвърлен или смята, че е дефектен, и този срам го кара да прикрие истинската си същност зад подобна перфектна маска.
Схемата често се свързва и с емоционално лишение в ранните години. Такива връзки усложняват психотерапевтичния процес, тъй като терапевтите трябва да се справят с множество по-повърхностни нива на поведение, мислене и личностнови прояви, преди да могат да стигнат до ядрото на личността.
Схема терапия: терапевтична методика
Основната цел на схема терапията е да идентифицира схемите, които формират характера, да посочи тяхното влияние върху поведението, мисленето и живота на човека и да спомогне за тяхната промяна в по-продуктивна и удовлетворяваща посока. За целта се използват разнообразие от техники, сред които:
- Идентифициране и разбиране на схемите – запознаване с първичните и вторичните схеми, техния произход и влияние.
- Когнитивно преструктуриране – идентифицират се и се предизвикват дисфункционалните вярвания. Това включва и изследване на доказателства, които подкрепят и отхвърлят тези мисли, както последствията им върху поведението и ежедневието на индивида.
- Емоционална регулация – терапевтите помагат на клиентите да се свържат и да се справят с базисните емоции, движещи тяхната схема
- Поведенчески промени и придобиване на нови умения – развиване на практически умения, които променят поведението и негативното му влияние върху живота на човека и тези около него.
Резултатът е свързан с по-добро и реалистично разбиране на себе си, собствените ни мисли, вярвания и причини за поведение, възгледа ни за света и другите. Това от своя страна води до желаната промяна, която е свързана с постигане на благоденствие, щастие и повече удовлетворение.