Тревожност и паник атаки
Какво представлява тревожността?
Тревожността е усещане за безпокойство, страх и напрежение от реални или въображаеми заплахи. В основата си тя е универсална човешка емоция – може да бъде естествен отговор срещу реални опасности – така подпомагайки нашето оцеляване.
Високата тревожност е проблем, ако е свързана с отсъствие на реален стимул. Тя се случва в настоящето, но е обвързана с бъдещето – тревожността изкривява реалността и преценката ни за ситуацията и се храни от вярването, че ни предстои опасност, по-голяма от способностите, които имаме, за да се справим с нея. Характеризира се с избягващо поведение, намеса в ежедневните дейности и мисловни процеси, по-голяма продължителност и интензитет.
Каква е причината за тревожността?
Тревожността е винаги свързана с бъдещето, дори това бъдеще да се случва непосредствено (например след две минути). Основният въпрос е „Ами ако…?“, който е следван от катастрофални мисли – очакваме най-лошото да се случи.
Тревожността е свързана с надценяване на опасността и подценяване на нашите способности за справяне с нея. В терапевтичния кабинет даваме отговор на въпроса „Защо правим това?“.
Как ще се справим?
По време на терапевтичния процес Вие се учите как да различавате реалните от нереалните заплахи, намирате отговор на въпроси, свързани с Вашата преценка и възприятие и генезиса на тревожността, както и научавате нови умения как да се справите с нея.
Консултацията със специалист помага за установяване на първоизточника на атаките и ограничаване на влиянието му върху психиката Ви.
Терапевтичният процес включва идентифициране на ефекта на тревожността и симптомите, с които се проявява в ежедневието Ви, взима предвид Вашата история, подготовка и ресурси и предоставя безопасно пространство, в което да изследвате мислите и вярванията, които допринасят за тревожността. Също заедно с терапевта ще научите нови умения за справяне.
В някои случаи симптомите не са толкова интензивни или хората успяват по-добре да прикриват тревожността си. Това какво виждаме отвън обаче невинаги отговаря на вътрешното състояние и емоции – дори при по-лека или контролирана изява, тревожността може да има сериозни последици за качеството на живот на индивида.
Тя често се проявява с/със:
- Прекомерно безпокойство;
- Затруднена/кратка концентрация;
- Трудно заспиване или безсъние;
- Генерална промяна в хранителните навици;
- Лесно стряскане, уплах и страх;
- Избухливост, ниска толерантност и негативно мислене;
- Разочарование и липса на усещане за удоволствие, радост и лекота.
Соматичните симптоми на тревожността включват:
- Ускорен сърдечен ритъм;
- Трудности с дишането и поемането на въздух, хипервентилация;
- Главоболие и/или болки в стомаха.
Тревожността бива лека, умерена, тежка и паническа. Сред най-честите тревожни разстройства може да споменем:
- Генерализирано тревожно разстройство – непрестанно безпокойство и притеснение за различни аспекти от живота, приемани като трудни или невъзможни за контрол, което води до повишено състояние на тревожност и стрес.
- Фобии – ирационален страх от конкретни неща, ситуации, места, който предизвиква прекомерен дистрес и дискомфорт.
- Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – ОКР се характеризира с повтарящи се натрапчиви мисли, свързани с усещането, че нещо лошо ще се случи. Те са последвани от „ритуално“ поведение, в което индивидът се усеща принуден да извършва повторяеми и често ирационални действия, за да отстрани тревожността и да предотврати предстоящата опасност.
- Посттравматично стресово разстройство – възниква след травматично събитие и включва натрапчиви спомени, мисли и ретроспекции, свързани с тригър-ситуацията, избягващо поведение и склонност към негативизъм.
- Паническо разстройство – пристъпите на паника се характеризират с невъзможни/трудни за контрол емоционални и соматични прояви на тревожност. При чести повтарящи се панически епизоди може да говорим за хронифициране на състоянието. Паническото разстройство нарушава драматично качеството на живот – заболяването води до прекомерно притеснение, страх от промяна, избягване на отговорност, безпокойство при напускане на дома и пр.
Паник атаки
Паник атаката е опит на организма да се освободи от натрупания стрес и интензивната тревожност. Обикновено атаките се случват внезапно и са свързани с усещането за цялостна загуба на контрол. Те не се „лекуват“, лекува се техният първоизточник – състоянието, което се е натрупвало през годините дотолкова, че да достигне до атака върху тялото и психиката ни.
Симптоматиката им включва: ускорен пулс, недостиг на въздух, задух, чувство за предстояща опасност или смърт, тежест в гърдите, слабост в крайниците, топли/студени вълни, световъртеж и прималяване и други.
Когнитивно-поведенческата терапия е сред доказаните терапии на тревожни разстройства, безпокойство, панически атаки и прояви. Терапевтичната работа помага на клиента да възвърне усещането си за контрол, да придобие нови важни умения и по-добро себепознание и да се справя по-умело с факторите, които обуславят тревожността.
