Чувство на вина и срам

Вина наричаме усещането, което се появява, когато смятаме, че сме направили нещо нередно или когато поведението ни не отговаря на определени очаквания (наши или на другите около нас).

Чувството за вина не е непременно нещо лошо. То може да бъде полезен морален компас, който да доведе до промяна (например извинение или различен избор в бъдеще) или до запазване на цивилизованите рамки на обществото ни. Вината, като предупредителен знак, с който сме се запознали по време на детството ни, има за цел да ни помогне да (пре)разгледаме поведението си и как то се отразява на нас и на тези около нас.

Когато обаче тя е свръхизискваща и наказваща, пречи на ежедневието ни (дори по начини, които невинаги са очевидни – например саботаж на кариерно развитие или физическо здраве) и ни причинява остър дистрес, тя е хронична и нездравословна. Нездравословното чувство за вина е често непропорционално, не позволява грешки и има безмилостни очаквания.

Такава вина може да възникне поради:

  • Нереалистични стандарти на поведение;
  • Прекалено сурова дисциплина и изисквания;
  • Сблъсък между ценности системи и културни разбирания;
  • Действие, за което се смята, че е погрешно – ако вината е толкова огромна, че човекът се страхува да сподели или смята, че не може да се поправи, това може да доведе до натрупването ѝ и превръщането ѝ в хронично усещане.

Последиците от хроничното чувство за вина включват: тревожност, разочарование, липса на увереност, депресия, гняв, самота, себеомраза, самонараняващо поведение, психосоматични симптоми, безсъние, проблеми взаимоотношения с другите.

Дори само малко част от гореизброените могат да окажат сериозно влияние върху Вашето психическо и физическо здраве. Голяма част от хората имат нужда от професионална помощ, за да се справят ефективно с хроничното чувство на вина и срам.

Каква е разликата между вина и срам?

Въпреки че двете понятия често се използват като синоними, те всъщност имат съществени различия:

  • Вина – състояние, при което изпитваме конфликт поради това, че сме направили нещо, което смятаме, че не е трябвало да правим (или обратното). Вината е насочена към самото действие („Направих нещо лошо.“). Вината се обобщава с твърдението: „Наруших собствените си правила“
  • Срам – чувство за безполезност или унижение, което възниква вследствие на вината. Срамът е насочен към идентичността – той може да ни накара да се почувстваме дефектни, недостойни, необичани, грозни, лоши и пр. Това е една от най-мъчителните емоции – повечето хора полагат огромни усилия, за да избегнат директна среща със срама, който носят и са заровили дълбоко в себе си. Срамът се обобщава с усещането „Има нещо нередно с мен, дефектно“.

Какви са симптомите на непрестанното усещане на вина и срам?

*списъкът не е изчерпателен, използвайте го като отправна точка

  • Премисляне на ситуацията – какво бихте могли да направите по различен начин, ако можете да върнете времето назад, защо сте избрали да направите това, каква е мотивацията на поведението Ви.
  • Прикриване на действията толкова усилено, че да се уверите, че никой няма да разбере какво се е случило и как се чувствате.
  • „Умствена гимнастика“, която има за цел да оправдае поведението, да обвини някой друг или да го накара да Ви помогне да се почувствате по-добре.
  • Симптоми на тревожност – треперене, заекване, изпотяване, ускоряване на пулса, притеснение да не бъдете „разкрити“, дори ако не сте направили нищо нередно.
  • Свръхкомпенсация – на това, което Ви кара да се чувствате виновни, на поведение, възприемано като слабост, на черти на характера, които се считат за недостатък, и пр.
  • Свръхкритичен или негативен вътрешен монолог – начинът, по който разговаряме със себе си, пряко влияе върху нашата самооценка и представа за света.

Как терапията помага на чувството за вина и срам?

Терапевтът ще работи с Вас, за да разбере какво причинява чувството за вина и как да се справите с него. По време на терапевтичната работа ще придобиете нови умения за справяне за моментите, когато се появяват натрапчиви мисли. Методиката на Когнитивно-поведенческата терапия е установен работещ начин за помощ при депресивни, стресови и тревожни състояния, възникнали при изразено и интензивно чувство за вина.