Характери според схема терапия: Нарушена автономност
Схема терапия е направление, което намира началото си в средата на 80-те години на XX век. Нейният създател – психиатърът д-р Джефри Янг, я разработва като допълнение към когнитивната терапия. Впоследствие се утвърждава като интегративен подход, който съчетава най-добрите аспекти на вече познати методики – най-вече систематизираната структура на когнитивно-поведенческата терапия и по-дълбочинния поглед на психоанализата.
Тя изследва как преживяванията от детството ни влияят на начина, по който възприемаме себе си и света впоследствие. Именно това е схемата според д-р Янг – как възприемаме спомени, емоции, личен опит, познания и телесни усещания.
Схемите могат да бъдат адаптивни и маладаптивни. Вторите са 18 на брой – те възникват, когато имаме неудовлетворени основни потребности, и изграждат 5-те типа характера според схема терапията.
В друг материал вече разказах за първия тип – Отхвърляне. В този предстои да разгледаме следващия характер в описаната парадигма.
Какъв е вторият характер според схема терапия?
Характер 2: Нарушена автономност
Автономията е способността да функционираме независимо/самостоятелно и да се справяме успешно с основните си ежедневни отговорности. Хората с този характер се борят с усещане за безпомощност, зависимост и некомпетентност. Тези схеми обикновено се развиват в детска среда – типичният семеен произход е или родителски стил на вкопчване и прекалена закрила, или такъв на цялостна липса на грижа.
С други думи: по време на детството автономията, компетентността и независимостта не са адекватно подкрепени или развити. Това води до усещането, че те няма да могат да се справят извън защитената среда и да създадат собствена идентичност и живот.
Кои са маладаптивните схеми, които формират този характер?
1. Зависимост/некомпетентност
Отразява убеждението, че човекът не е в състояние да се справи с ежедневните си задачи без помощ. Често върви ръка за ръка с преживяване на безпомощност и прекалена зависимост от другите за подкрепа и взимане на решения.
Обикновено възниква, когато родителският стил е прекалено защитаващ, контролиращ или семейната среда не успява да подкрепи независимостта. Вследствие децата могат да останат с вярването, че не могат да се справят сами с предизвикателствата, придобиването на нови умения и решаването на нови задачи.
Често избягват действие поради страх от провал или зависимост от другите за емоционална и практическа подкрепа.
2. Уязвимост към нараняване и болест
Преувеличен страх от предстояща катастрофа, която не може да бъде предотвратена. Страхът може да бъде от:
- Медицински катастрофи – инфаркт, инсулт, СПИН и т.н.
- Емоционални катастрофи, например страх от полудяване.
- Външни катастрофи – падане на асансьора, нападение и насилие, самолетна катастрофа, земетресение и т.н.
Произходът ѝ е свързан със свръхзащитаващо семейство или значително излагане на по-опасни ситуации. Хората с тази схема често проявяват изключителна предпазливост и цялостно избягват ситуации, които определят като рискови. Характеризират се с хронична тревожност и неспособност да се отпуснат и да се чувстват сигурни.
3. Вкопчване/Неразвит Аз
Хората с тази схема са прекалено емоционално близки и въвлечени с значимите си други (най-често родителите). Това се случва за сметка на развиването на отделна, автономна идентичност.
Схемата се развива в среда, където границите между родителя/ите и детето са неясни.
Има усещане за празнота, липса (на щастие, перспектива, дори и смисъл или възможност за оцеляване), ако няма силна връзка и близък контакт със значимия/те. Липсва и цялостно усещане за идентичност извън тези взаимоотношения.
4. Провал
Схемата описва убеждението, че човекът е тотално неадекватен в различни области – кариера, интимни отношения, спорт и пр. Хората с тази схема вярват, че провалът е неизбежен, независимо от това какво правят. Усещането е, че са по-глупави, неспособни, неадекватни в сравнение с останалите.
Обикновено възниква при повтарящи се провали в детството или непрестанни сравнения с другите. Свръхкритичните и взискателни родители спомагат за развиването на тази схема.
Най-често избягват да поемат рискове, инициативи или дори участия заради страха от провал.
Схема терапия: терапевтична методика
Целта на схема терапията е да идентифицира маладаптивните схеми, тяхното деструктивно влияние върху живота на човека и да помогне за промяната им в по-продуктивна посока. Терапевтичният процес е комплексен и предизвикателен за клиентите, но и изключително възнаграждаващ. Той включва разнообразие от техники, сред които:
- Идентифициране и разбиране на схемите – запознаване с първичните и вторичните схеми, техния произход и влияние.
- Преживелищни техники – техники като работа с представи и ролеви игри могат да спомогнат за преминаването отново през емоционално заредени/травматични изживявания, този път по по-адаптивен и продуктивен начин.
- Промяна на поведението – предприемане на различни, по-здравословни действия, които да доведат до желаната промяна.
Разбирането на собствените ни схеми и неработещи вярвания за света, както и адресирането и промяната им по време на терапевтичния процес, може да помогне за постигането на благоденствие и щастие, както и по-здрави и удовлетворяващи взаимоотношения с другите.