Характери според схема терапия: Свръхбдителност и потискане
Схема терапия е интегративна методика, разработена от д-р Джефри Янг в края на 80-те години на XX век. Тя съчетава аспекти от когнитивно-поведенческата терапия, психоанализа, теория на привързаността и др., за да изследва как преживяванията по време на детството ни влияят на начина, по който възприемаме и реагираме на света впоследствие.
Основно понятие в схема терапията са т.нар. „схеми“ – дълбоко вкоренени психологически модели, формиращи се на базата на нашите опит в началните години и влияещи на поведението, самооценката, мирогледа, емоциите и взаимоотношенията ни в рамките на целия ни живот.
Според нея човешката личност се разделя на 5 основни характера, които се състоят от 18 неадаптивни схеми – именно те са тези, които предопределят възприятието ни за себе си и света около нас.
В предишни статии разгледахме останалите 4 характера. Научете повече за тях и самата схема терапия, като последвате линковете по-долу. Останете тук, ако искате да прочетете повече за характер №5.
- Какво е схема терапия?
- Характер „Отхвърляне“
- Характер „Нарушена автономност“
- Характер „Нарушени граници“
- Характер „Ориентираност към другите“
Какъв е последният характер според схема терапия?
Характер 5: Свръхбдителност/потискане
Хората с този характер са склонни към потискане на спонтанната изява на чувствата, импулсите и изборите си. Те имат твърди правила за света и високи очаквания за поведението и представянето – и собственото си, и това на другите. Това се проявява за сметка на удоволствието, радостта, спокойствието, близките отношения, а често и здравето им.
Те живеят живота си, управлявани от правила, перфекционизъм, прекомерна предпазливост и потискане на естествените емоционални нужди и желания. Страхуват се от допускането на грешки, провал, загуба на контрол и имат усещането, че емоциите са опасни и трябва да бъдат регулирани. Обикновено присъства силна тенденция към песимизъм и безпокойство, че всичко ще се разпадне, ако човек не е постоянно бдителен.
Типичният семеен произход е тежък, потискащ, свръхвзискателен и понякога свързан с насилие, оставяйки малко или никакво пространство за креативност, спонтанност или емоционално изразяване.
Основни характеристики на хора със Свръхбдителност/потискане са: перфекционизъм, неспособност за отпускане, потискане на емоции и удоволствието, критичен вътрешен монолог, ригидно мислене.
Кои са схемите, които формират този характер?
1. Негативизъм/песимизъм
Фокус върху негативните аспекти на живота (болка, загуба, вина, недоволство, проблеми, потенциални грешки, страх, срам), който прониква във всяко действие и мисъл. Минимизиране или отричане на позитивните аспекти на живота.
Този начин на мислене води до хронично чувство на безпокойство и страх, както и свръхбдителност и нерешителност не само заради непрестанното очакване, че нещо лошо предстои, но и хиперболизацията му.
2. Емоционално потискане
Прекомерно потискане на емоционалното изразяване поради страх от неодобрение, срам или загуба на контрол. Склонни са да приемат емоциите (независимо дали става въпрос за положителни, или отрицателни такива) като опасни и неприемливи. В резултат на това те могат да изглеждат неангажирани или прекалено рационални в ситуации, които изискват емоционално изразяване.
Най-често срещаните области на потискане са:
- потискане на гнева и агресията;
- потискане на позитивните чувства като радост, сексуалност, привличане, спонтанност и игривост;
- трудности при споделянето на чувствата и нуждите си;
- отхвърляне на емоциите и прекален фокус върху рационалността.
3. Безмилостни стандарти/свръхкритичност
Несъзнавано правило, че човек трябва да се стреми да отговаря на много високи стандарти на представяне и поведение, за да избегне критика, срам или провал. Типичното проявление на това правило е чувството за постоянно вътрешно напрежение, невротична забързаност към постижения и свръхкритичност към себе си и другите. Това се проявява с огромен натиск и високи стандарти към себе си и другите да бъдат перфектни, което води до усещане за неадекватност, критичност и нездравословни взаимоотношения.
Безмилостно високите стандарти обикновено се проявяват като:
- перфекционизъм, преувеличена концентрация върху детайлите, подценяване на качеството на действията си спрямо установените норми;
- твърди правила и „трябва“ в много сфери на живота, включително нереалистично висок морал, етични, културни или религиозни предписания;
- загриженост за повишаване на времевата ефективност, така че да бъде постигнато повече.
Наказване
Вярване, че хората трябва да бъдат жестоко наказвани, когато допускат грешки. Силно осъдителни, с тенденция за гняв, нетолерантност и нетърпимост към онези (включително и към тях самите), които не успяват да покрият въпросните очаквания и стандарти. Трудно прощават грешки и не проявяват емпатия.
Понякога се допълва от силно критичен вътрешен монолог, съпътстван от упреци за всеки недостатък, което води до чувство на срам и безполезност. В други аспекти може да се прояви като подтик за стриктно спазване на морални или етични кодекси, а всяко отклонение от тях да се възприема за недопустимо и заслужаващо тежко наказание.
Влияние върху отношенията с другите
Често изпитват трудности при създаването на близки връзки заради склонността да потискат емоциите си, поради уязвимостта и срама, които изпитват, както и желанието си да налагат стандарти и правила заради нуждата от контрол и предсказуемост.
В професионална среда често се отличават благодарение на своята работна етика, внимание към детайла и перфекционизъм. Неспособността им обаче да делегират задачи или да толерират грешки може да доведе до бърнаут или конфликти.
Схема терапия: терапевтична методика
Основна цел на терапията тук е да помогне на хората да се свържат с неудовлетворените си базови потребности, да предизвикат правилата, спрямо които живеят, и да се научат да изразяват емоциите и нуждите си по по-здравословен начин. Терапевтът използва техники като:
- Идентифициране и предизвикване на схемите – тестване на валидността на схемите, които управляват мислите и поведението посредством когнитивно преструктуриране.
- Емоционално изразяване – контакт с емоции, особено тези, които са потиснати. Усвояване на умението да изразяваме емоциите по безопасен и здравословен начин.
- Успокояване на перфекционизма и придобиване на умения, свързани с по-висока толерантност и емпатия
Именно разбирането на тези схеми и техния произход е първата стъпка към промяната, която води до по-балансиран, пълноценен и удовлетворяващ начин на живот.