Характери според схема терапия: Ориентираност към другите
Схема терапия е интегративен психотерапевтичен подход, който съчетава методики от когнитивно-поведенческата терапия, психодинамични концепции, гещалт, теория на привързаността и др.
Направлението е създадено от д-р Джефри Янг в средата на 1980-те години. Основен подход на схема терапия е адресирането и терапевтирането на дълбоко вкоренени, неадаптивни модели на мислене, чувства и поведение – т.нар. схеми. Те възникват от незадоволени базови потребности по време на детството и влияят върху това как възприемаме и се отнасяме към себе си, другите и света около нас през целия ни живот.
Янг описва 18 деструктивни схеми, които изграждат 5-те основни типа характери.
Вече разгледахме първите три характери според схема терапията:
Днес ще продължим с четвъртия:
Какъв е четвъртият характер според схема терапия?
Характер 4: Ориентираност към другите
Характерът е свързан с прекомерен фокус върху желанията, нуждата и чувствата на другите за сметка на собствените ни – по този начин очакваме да получим любов и връзка с тях и да избегнем негативни и нежелани действия.
Обикновено включва или липса на осъзнаване за собствените потребности, или осъзнаването им, но потискането им, за да удовлетворим тези на другите.
Най-често се развива в среда, в която собствените ни емоционални нужди от автономия, себеизразяване и утвърждаване постоянно се обезценяват или отхвърлят. Типичен семеен произход може да включва:
- Условно възнаграждение – потискането на важни аспекти на личността, за да получим обич, внимание и одобрение. Води до убеждението, че собствените нужди са по-маловажни или дори изцяло нямат стойност.
- Разменени роли – деца, които са поставени в родителска роля – от тях се очаква да се грижат за някой от семейството или да отговарят на емоционалните нужди на своите родители. Това може да доведе до вярването, че тяхната роля в семейството е да задоволяват нуждите на другите вместо да изразяват своите собствени.
- Непоследователна емоционална подкрепа – ако емоционалните нужди на детето постоянно се игнорират или отхвърлят, то може да придобие вярването, че неговите чувства и желания нямат значение.
Ориентираност към другите се характеризира с прекален фокус на външната валидация и одобрение. Въпреки че това може да има краткосрочен положителен ефект като приемане, признание и похвала, с течение на времето подобно поведение кара хората да изпитват дълбоко чувство на празнота, негодувание и разочарование поради пренебрегването на собствените им емоционални нужди.
Хората с този характер имат сериозни затруднения с изграждането собствена идентичност и живот, поставяне на лични цели и често остават деца и в живота си на възрастен.
Кои са неадаптивните схеми, които формират този характер?
1. Подчиненост
Човек се чувства принуден да се подчини на контрола на другите, обикновено за да избегне негативни последици като наказание, изоставяне или критика. Има две основни форми:
- Подчинение на нужди – потискане на собствени желания и предпочитания, за да се избегне конфликт или неодобрение.
- Подчинение на емоции – потискане на изразяването на емоциите, обикновено гняв или тъга, заради вярването, че това ще разстрои другите или ще провокира негативни реакции.
Включва усещането, че собствените ни желания, мнения, чувства не са от значение или интерес за другите. Основно води до натрупване на гняв, изразен в пасивно-агресивно поведение, неконтролирани избухвания, психосоматични симптоми, емоционално напрежение, преструвки, злоупотреба с наркотични вещества.
2. Саможертва
Фокус върху задоволяване на нуждите на другите за сметка на собственото благополучие и задоволство. Като причини за това посочват: да избягат причиняването на дискомфорт от другите, да се поддържа връзка с тях, да не бъдат отхвърлени, остра сензитивност към чуждата болка и др. Носят вярването, че стойността им идва от способността да помагат и да се грижат за другите и може да се чувстват виновни или егоистични, ако дадат приоритет на собствените си нужди. Понякога обаче води до чувството, че собствените нужди не са разбрани, което поражда негодувание към хората, за които са правени жертви.
3. Търсене на одобрение и признание
Прекомерно търсене на одобрение от другите хора – дълбока нужда от външна валидация и признание. Желанието е за социални постижения, кариера, статус и пари, но не като средство за власт и контрол, а за осигуряване на внимание, възхищение и одобрение.
Въпреки че търсенето на одобрение и признание е нормално човешко желание, за хората с тази схема това се превръща във всепроникваща, всепоглъщаща нужда. Тяхното самочувствие става изцяло зависимо от външни източници и те могат да се борят с чувство на неадекватност и свръхчувствителност към отхвърляне, съмнение в себе си или празнота, когато не получат одобрението, за което жадуват.
Може да се прояви и в свръхпостижения и перфекционизъм – вярването, че трябва да постигнат високи нива на успех или признание, за да бъдат достойни за любов и приемане.
Въздействие на този характер върху индивида
Хората с тези схеми може да изглеждат успешни, алтруистични, добронамерени отвън, но въздействието от тези деструктивни механизми често нанася дългосрочни вреди. Потискането на собствените нужди и емоции може да доведе до редица психологически проблеми, сред които депресия и тревожност, бърнаут, дисфункционални взаимоотношения с другите, усещане за липса на идентичност.
Схема терапия: терапевтична методика
Основна цел на този подход е извеждане на схемите, които формират характера, и установяване на тяхното влияние върху живота на човека. Впоследствие се работи за тяхната промяна в по-адаптивна и удовлетворяваща посока. Този процес включва:
- Идентифициране и оспорване на неадаптивните вярвания – разпознаване на вярванията, които контролират поведението ни и са в основата на схемите. Предизвикването им чрез когнитивно преструктуриране.
- Развиване на здравословна асертивност – развитие на умението за отстояване на собствените нужди и граници по здравословен начин.
- Изграждане на самооценка, която не се влияе толкова от външни фактори.
- Баланс между грижата за себе си и грижата за другите.
Резултатът е възстановяване на усещането за личност и себепознание, по-добър емоционален баланс и придобиване на умения, свързани със здравословно приоритизиране на собствените нужди и емоции, поставяне на граници и ангажираност с другите. Това от своя страна води до повече удовлетворение в личния живот, самооценката и взаимоотношенията с другите.
