За терапията

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е една от най-популярните в света, считана за „златния стандарт в психотерапията“. Тя съчетава две парадигми: когнитивна терапия, която изследва нашите мисли, и поведенческа терапия, която се съсредоточава върху нашето поведение.

Приложение на терапията

Терапевтичният метод се основава на доказателства и се използва за широк кръг от психологични проблеми и разстройства, сред които:

Показва много добри резултати в кратки срокове /5-20 срещи/ и е приложима при хора във всякаква възраст. В допълнение изследванията показват, че е също толкова ефективна и в онлайн среда.

Универсалността на терапията идва от нейната идея – нашите мисли определят как се чувстваме и какво правим. Терапевтичният фокус е повече върху това какви са мисълта, емоциите и поведението днес, отколкото върху ранния опит в детството.

Използват се широк набор от когнитивни и поведенчески техники за постигане на целите – в хода на терапията клиентът се научава сам да открива негативните мисли, които има, да преценява дали отговарят на реалността и да ги оспорва.

Основни парадигми на когнитивно-поведенческата терапия

Според нея има три нива на човешкото мислене:

  • Автоматични мисли – възникват без усилия и осъзнаване. Това е първото, което ни идва на ум, когато се случи нещо. Често ги приравняваме с факти, което ги прави трудни за проверка и промяна.
  • Междинни убеждения – правила и допускания, които приемаме за истина. Можем да ги разпознаем като изречения, започващи с „Трябва…“ или „Ако…., то….“. Оказват съпротива при назоваване, като засилват интензитета на негативните мисли и емоции.
  • Базови убеждения – фундаментални вярвания за нас и света, който ни заобикаля. Наричани още схеми, те са продукт на предишния ни опит.

Нашите мисли, емоции и поведение са взаимосвързани. Мислите ни се влияят от нашия житейски опит и формират характера ни, а характерът ни обуславя склонността ни да постъпваме по определен начин. В някои ситуации мисленето ни е дисфункционално и (само)разрушително. Пример за това е черно-бялото мислене, свръхгенерализацията, обезценяването на позитивното и пр.

КПТ помага да идентифицираме негативните автоматични мисли, да преценим дали те отговарят на реалността и да ги променим, ако има такова разминаване. Целта на терапията и терапевтът е пациентът да разполага с ресурси и методи, с помощта на които сам да доведе до промяна на дисфункционалните вярвания и поведение. Процесът включва непрекъсната работа във и извън терапевтичния кабинет. Това е и една от причините той да е толкова популярен: той е интензивен, фокусиран върху решения и придобиване на умения и, съответно, може да изисква по-малко време за промяна.

Структура на възприятието:

  1. Наличието на ситуация.
  2. Следва тълкуване на ситуацията от страна на участниците в нея.
  3. Разбирането на ситуацията предизвиква емоции – например страх, гняв, вина, срам, тъга.
  4. Тълкуването води до телесна реакция – например сърцебиене, треперене и др.
  5. Мислите ни водят до определено поведение – правим нещо в отговор на нашето възприятие за ситуацията.

Вече разбирате защо тълкуването на ситуацията е от изключителна важност, нали? То може да съответства с реалността или не. Ако е вярно, по време на терапия работим върху това или да променим ситуацията, ако е възможно, или да я приемем, ако не е възможна промяна. Ако обаче тълкуването не съответства с фактите, фокус на работата ни е промяната на мислите ни.

Когнитивно-поведенческа терапия – стратегии

  • Успешно идентифициране и извеждане на нашите дисфункционални мисли
  • По-добро разбиране на поведението и мотивацията на другите
  • Използване на умения за решаване на проблеми и справяне с трудни ситуации
  • Развиване на увереност в собствените си способности

Промяна на поведението

  • Изправяне пред страховете първоначално в сигурна среда, а впоследствие в реална обстановка
  • Ролеви игри, чрез които да се подготвиш за потенциално проблемни ситуации
  • Техники за успокояване на ума и тялото

Техниките, които терапевтът използва, и процесът на работа се адаптира изцяло към пациента и неговото състояние. Взимат се фактори и като среда, семейна история и житейски опит, цели и стремежи, мотивация, предишен опит, предпочитания и др. Когнитивно-поведенческата терапия поставя акцент върху това пациентът да се научи да бъде собствения си терапевт и да прилага наученото в терапевтичния кабинет дори след като спре да го посещава. Това се случва чрез развиване на умения за справяне, които помагат за промяната на дисфункционалното мислене, а впоследствие и на проблемното поведение.

Основата на терапията е базирана върху изграждането на стабилна и подкрепяща връзка между терапевт и пациент. Вие ще получите сигурно пространство, изпълнено с разбиране и подкрепа. По време на съвместната ни работа ще изследваме ситуациите и мислите, които Ви притесняват. Ще определим характера Ви и как той влияе върху живота Ви. Заедно ще се справим с предизвикателствата!

когнитивно-поведенческа-терапия-пловдив

Първо посещение в терапевтичния кабинет

Първата сесия е обикновено опознавателна. В нея Вие ми споделяте информация за Вас и проблема, поради който сте решили да потърсите моята помощ, а аз Ви задавам уточняващи въпроси, които ми помагат да направя план за съвместната ни работа. Не се притеснявайте да ме питате за моя професионален опит, методиките, които използвам, и организационните детайли. Важно е още по време на първата ни среща да поставим основните на добрата терапевтична връзка, която е от съществено значение за резултатността на терапията.