Колко са методите да получим нещо?
Как да получа това, което искам?
Клиентите ми знаят, че моят подход е директен и практичен. Смятам, че когато говорим абстрактно и с много увъртания, това единствено усложнява комуникацията и в много случаи живота. Ето го кратко, просто и ясно:
Как да получа това, което искам?
Начините са три:
- Подчинение: молбата и нейните вариации са водещи тук. Другият в ситуацията/отношенията е или има повече. Например, когато сте обръщате към мениджъра си с молба да Ви позволи да си тръгнете по-рано от работа днес.
- Съблазняване: най-общо казано това е търговия. Вие давате нещо, за да получите друго. Например: „Ако ми позволите да си тръгна по-рано от офиса днес, обещавам, че ще направя доклада по-бързо“.
- Агресия: взимате това, което искате, и не се съобразявате с последствията. Например: „Тръгвам си по-рано днес“.
Всеки човек си има любим метод, който използва най-често. Различните ситуации обаче изискват различни подходи, поради което е необходима гъвкавост. Липсата ѝ води до неудовлетворение. Гъвкавостта, която би трябвало да прехожда избрания метод, наричаме „планиране“.
Планирането е способността да преценим обективно ситуацията и да изберем подходящия метод, за да получим желаното. Трудността идва, когато обективно подходящият метод и този, който ние намираме за такъв, се различават.
Проверка на реалността
След използването на всеки от методите е нужно да се направи оценка и анализ на резултатността му. Това се нарича „проверка на реалността“.
Ако мениджърът е отхвърлил молбата Ви, колкото и да продължавате да го молите впоследствие, ще бъде безрезултатно. Често хората в тази ситуация обвиняват другия участник в нея, вместо да се замислят дали проблемът не е в подхода, който са избрали. Колкото и да се молим на продавачката в магазина, да речем, да ни даде безплатно продуктите, които сме си избрали, това няма да се случи. В допълнение, ако това ни разстрои, също не би било особено разумно.
Проверката на реалността е важно умение, което ни позволява да разберем дали това, което правим, но носи резултатите, към които се стремим. И ако не – да направим нужните промени (тези, които са в наш контрол).
Отпускане
Последното движение се нарича отпускане. След като сме получили желаното, е редно да спрем и да му се насладим. Тук има две потенциални грешки, които може да допуснем:
- Има хора, които не могат да се насладят – винаги са нащрек и въпреки постигната цел, те не са удовлетворени.
- Има и такива, които се наслаждават на резултата, преди той реално да се е случил.
Една от причините са неудовлетвореността се корени в пропуск в някое от шестте движения. Част от работата на терапевта е да открие тези пропуски, да ги разкрие на клиента и впоследствие да работи заедно с него, за да постигне заложените цели. Разбира се, може да опитате сами, но рискувате да попаднете в капана на липсата на обективност.
- Напишете Вашите цели за определения период от време (месец, три месеца, половин година, година) – нека те да бъдат постижими и реалистични.
- Добавете сферите, в които искате да работите и постигнете тези конкретни цели: семейство, кариера, приятели, интимни взаимоотношения и др.
- Анализирайте Вашите действия до момента и резултатите, до които са довели.
- Направете план за това какво трябва да направите. Опишете очакванията си за това какво ще се случи.
- Планирайте какво бихте направили, ако не се случи това, което очаквате.
- Планирайте какво бихте направили, ако изпълните целта. Добавете отговор на въпроса: „Кога целта е изпълнена за Вас?“.
Ако изпитвате трудности в процеса, ако намирате за невъзможно да бъдете обективни или мотивирани за промяна, обмислете консултацията със специалист. Постигането на обективност спрямо собственото Ви поведение често е изключително трудно, а липсата на мотивация може да е съпътствана от други проблеми.
