Кои са етапите на човешкото развитие?

Чували ли сте за кризата на средната възраст? Вероятно да. А знаете ли, че в човешкия живот има и други кризи? Психолозите наричат личностните етапи на развитие „кризи“.

Причината е, че за да ги премине човек, трябва да научи нещо ново. Те започват с раждането и приключват със смъртта. Защо е важно да знаем за тях?

Кризите на развитие са етап в живота ни, при който трябва да научим нещо ново, за да продължим напред. Важно е да ги познаваме и знаем как да реагираме на тях. При децата, при партньора ни, така и при служителите ни.

Ако една компания работи правилно, то служителите ще я приемат като семейство, а семейството трябва да се грижи за членовете си. Но как ще го направи ако не знае през какво минават те?

Нека да използваме пример: Кризата на средната възраст е етап, при който трябва да приемем, че младостта си отива и много от възможностите са си отишли заедно с нея – „Едва ли ще стана велик футболист, ако започна да тренирам футбол на 40 години“. Представете си какво би се случило, ако не приемем това.

Искаме или не, кризите се случват в живота ни, този на близките ни, на децата ни, на хората около нас. Всичко, което правим или не правим, оказва влияние – влияние, което може да бъде положително или отрицателно.

Да продължим горния пример: Ако не премина през кризата и не науча, че няма да съм следващия Роналдо или Меси, ще загубя години, страдайки за нещо, което няма да се случи. В допълнение, ако хората покрай мен не разбират защо го правя, то ситуацията може да ескалира и да се превърне в още по-негативна.

Кризите на развитие са много важни в детската възраст и реагирането на родителите е от основно значение за развитието на личността на детето. Визуално може да си представим кризите на развитието като препятствия за преминаването, на които е нужно да имаме съответните умения. За всяка криза/всяко препятствие имаме нужда от нови умения.

Криза #1 – Младенчество

Настъпва от раждането до около година и половина. Характеризира се с изграждане на базисно доверие чрез грижи за детето.

Например: Какво прави детето на тази възраст, когато не се чувства добре? Плаче, тъй като не може да направи друго. Някой хора казват, че трябва да се остави да плаче, защото плачът е всъщност манипулация. Това обаче не е вярно – на тази възраст децата не разбират причинно-следствената връзка – те не осъзнават, че като плачат, родителят ще дойде.

Истината е, че бебетата чувстват дискомфорт и това е причината за плача. В повечето случаи дискомфортът спира, когато родителят се погрижи за детето, и съответно затова то спира да плаче.

Ако детето осъзнаваше, че родителят се отзовава на плача и това беше неговата единствена цел, то щеше да спира моментално, когато го вземем. Както знаем обаче, често детето продължава да плаче въпреки това.

Както споменах по-горе, тук се развива базисно доверие /ако се удовлетворяват нуждите/ към хората и света или съответно недоверие /ако не се удовлетворяват нуждите/ към тях. Това се развива на несъзнателно ниво и влияе върху целия живот на човек.

Ако не се удовлетворяват нуждите на детето в тази възраст, когато порасне то ще има чувството, че ако иска нещо, няма да го получи и вероятно дори няма да го поиска поради очакването за отказ.

Криза #2 – Ранно детство

Продължава от 18 месеца до около 3-годишна възраст – тя е свързана с изграждането на самостоятелност. Това е една от най-важните кризи в човешкия живот. Тук се появява Аз-ът на човек. Тук детето започва да говори за себе си не в трето лице /“Иван иска вода.“/, а в първо /“Аз искам вода.“/.

Децата в тази възраст започват да изграждат своята самостоятелност, маха се памперсът, започват да се хранят сами, казват „не“, „искам“ и „няма“.

Тук вече децата разбират причинно-следствената връзка, което налага започване на възпитателния процес. Детето разбира, че когато направи нещо, може да бъде наградено или наказано.

Две са основните грешки на родителите в този период:

• Прекаленото обсебване, което не дава самостоятелност на децата – така, когато те пораснат, ще търсят някой, който да задоволява желанията им подобно на родителите им, и няма да могат/искат да правят нищо сами.
• Прекаляването с наградите и наказанията – първото води до разглезване, а второто – до страх от изказване на собствените си желания.

Какво бихте могли да направите? Ако е възможно, осигурете собствена стая или поне легло на детето, оставете го да прави неща само, наблюдавайте го, но не се месете във всичко. Не го награждавайте бурно за най-малкото и не го порицавайте твърдо за дребни неща.

Криза #3 – Предучилищна възраст

Продължава от 3 до около 6-годишна възраст. Децата в тази възраст се учат как да изследват света, чрез игра, задаване на въпроси и подражание на възрастните. Тук започват изграждането на социални умения, които продължават в следващата криза.

Какво да прави родителят? Да отговаря на неспирните въпроси, да участва в игрите и да дава личен пример.

Криза #4 – Училищна възраст

Продължава от 6 до около 12-годишна възраст и е свързана с изграждане на социални умения, както и такива за справяне с училищната среда, и начини за общуване с другите.

Учителят и класа стават водещи фактори, а успехът и неуспехът са основни преживявания при решаването на задачи. Много е важно учителят да подкрепя и награждава ученика, като неглижира неуспехите му. Той трябва да създаде атмосфера на подкрепа в целия клас.

Какво да прави родителят? Да помага в задачите от училище и да се интересува от дейностите там. Да поставя задачи на детето, които да са само негови – да оправя стаята си, да разхожда кучето и др. – все дейности, които ще са особено полезни в следващия етап!

Криза #5 – Юношество

Периодът е изключително динамичен и продължава от 12 до около 18-годишна възраст. Толкова много неща се случват тук, кризата е бурна, а основното е преминаване от детство към зрялост. За да се случи това обаче, е необходимо поемане на отговорност.

В практиката ми съм наблюдавал огромни затруднения при голяма част от тийнейджърите за поемане на отговорност – прехвърляне на отговорността за „другия път“, използване на оправдания и празни обещания, извинения и драматизиране. Чак към края на кризата се наблюдава поемане на отговорност за действията и думите от страна на индивида. Междувременно протичат и други процеси:

• Изграждане на личностна идентичност – „Кой съм аз?“
• Групова идентичност – „Къде принадлежа?“
• Промени в телата – „Какво да правя с това?“
• Промени в държанието към привличащите ги – преминаване от дърпане на коси до отваряне на врати.

Какво да прави родителят? Тийнейджърът трябва да има и други отговорности освен ученето и училището, които да са само негови. Полезно е да направите нещо като импровизиран писмен договор, където да са записани задължения и последствията. Може да звучи малко крайно, но тийнейджърите често извъртат нещата и се сърдят на родителите си за нещо краткотрайно.

Изслушвайте ги, нека говорят с вас, знайте, че за тях най-важна е оценката на групата и приятелите им. Периодът е труден, но имайте търпение и следвайте договора.

Криза #6 – Младост

Продължава от около 20 до 35-годишна възраст. Предизвикателствата пред хората в тази възраст са свързани най-вече с намирането на партньор в живота, създаване на семейство и кариера. Сложността идва от многото нови възможности заради пълнолетието, но малкото социален опит.

Тази комбинация може да доведе до пагубни решения. За да се избегнат те, е нужен наставник. Ако не са се научили да поемат отговорност за действията си от предишната криза, ситуацията се усложнява.

Какво трябва да научат хората през тази криза? Не всичко е под техен контрол, животът не е прост и често ни поднася неприятни изненади. Трябва да се научат да приемат нещата, които не могат да променят, и да ги разпознават като такива. Затова и ролята на наставника е толкова необходима и съществена.

Криза #7 – Средна възраст

Тя е свързана с приемането на отиващата си младост и възможностите ѝ.

Много от възможностите, които хората имат на 20 години не са осъществими след 40-годишна възраст, а други стават трудно постижими. Шансът да станете велик спортист, ако започнете да тренирането на 40 години, е минимален. Започването на нови начинания (например цялостна смяна на кариерна посока и сфера на развитие) е много по-трудно.

Кризата се изразява в неприемането на отлитащите си възможности и правене на обратното – свръхкомпенсация със спортни коли, млади гаджета, участие в маратони, подмладяващи операции и др.

Често тя съвпада с кризата на юношеството на децата Ви и се задълбочава от гледката на Вашето младо копие, за което смятате, че не Ви отдава нужното уважение, докато Вие сте „дали младостта си за него“.

Когато човек се научи да приеме отиващото си, тогава вижда новите възможности. Тук е времето за творчество, за духовно развитие, за подкрепа на децата, за заздравяване на отношенията с половинката и за взаимодействие с остаряващите родители.

Красотата на тази възраст е в наличието на опит и възможността за използването му за личностно израстване.

Криза #8 – Старост

Кризата настъпва след 60-годишна възраст. Тя също е свързана с приемането, но тук фокусът е върху отслабващото тяло и по-често му боледуване. Хората около тази възраст излизат в пенсия и трябва да свикнат с новото ежедневие и с по-ниските доходи. Настанява се чувство за ненужност и загуба на смисъл. Все по-често се появява мисълта за смъртта. Тук човек прави преценка на изживения живот.

Какво да правим? Когато се прави преценка на живота, е хубаво да се попитат хората, които са били част от него. Защото често се неглижират успехите и се набляга върху неуспеха. Трябва да се намалят оборотите от ежедневието, защото то оказва по-голямо влияние върху тялото на тази възраст. Да не се неглижират физическите и психически болежки, а да се потърси своевременно помощ.

Да се намери заместител на работата /грижа за внуците, хобита, социални и граждански полезни дейности и др./, които да са съобразени с възможностите на хората в тази възраст. Да се говори открито за страховете от смъртта, за да намалее тревожността.  Да се поправят грешки, които са допуснати в миналото, да се подобрят отношения с близки хора, да се даде извинение и прошка.

Това беше един бърз преглед на основните етапи на развитие на човек, наречени кризи. Ако не сме научили нещата навреме (по време на самата криза), впоследствие процесът става много по-труден. Както знаете – много по-лесно е да се научи ново движение в спорта, отколкото да се поправи грешно заучено такова. Тук аналогията работи по същия начин.

Взаимоотношенията ни с близките, с колегите и изобщо с всички около нас зависят от периода, в който се намираме, и начина, по който се отнасят към нас. Често отношенията се обтягат заради незначителни грешки, една от причините за които е именно тук.