Депресия – причини, симптоми, лечение
Депресия – заболяване, което влияе върху всеки аспект на живота. Тя се характеризира с усещане за (безмерна) тъга, каращо човека да се изолира, затворен в себе си, да вижда предимно негативното във всяка ситуация.
Тъгата е нормална човешка емоция – нормално е и обаче с времето тя да отшуми или намалее до такива нива, които не пречат на съществуването ни. В противен случай можем да говорим за депресивно състояние, което се характеризира с отдръпване от обкръжението, спиране на приятни дейности (или невъзможност за намиране на радост в тях), чувство на безнадеждност, дори опити за самоубийство.
Депресията има много лица – тя може да бъде внезапна или натрупваща се, умерена или тежка, може да се появява регулярно или да ни съпътства незабележимо.
Симптоматика на депресията:
Когнитивни симптоми:
- Самокритичност
- Безнадеждност
- Трудности в концентрацията
- Негативни мисли за себе си, живота и бъдещето
- Мисли за самоубийство
Поведенчески симптоми:
- Изолиране от другите хора
- Спиране на приятни дейности
- Трудност при започване на нови дейности
Телесни симптоми:
- Нарушения в съня
- Промени в апетита и теглото
- Усещане за болка или дискомфорт без да има физиологична причина за това
Емоционални симптоми:
- Тъга
- Раздразнителност
- Избухливост
- Чувство за вина и нервност
Най-показателни и важни са когнитивните симптоми и начинът на мислене. За депресия е характерно негативното мислене, което я поддържа. Най-често събитията не се възприемат такива, каквито са, а вместо това се интерпретират с негативен оттенък в три направления:
- Негативни мисли за себе си, изразяващи се в болезнена самокритичност.
- Негативни мисли за живота. Ние забелязваме главно негативните страни на живота и хората около нас, преекспонираме ги, като в същото време омаловажаваме или въобще не забелязваме позитивите.
- Негативни мисли за бъдещето. Безнадеждност и липса на смисъл завладяват мисленето – „нищо добро не ме очаква“. Може да се прокраднат и мисли за самоубийство.
Лечение при депресия
Състоянието е широко изследвано, което предполага наличието на редица работещи терапевтични стратегии за лечение на депресия. Както всяко друго заболяване, и тук по-ранната намеса е по-резултатна. Едни от най-големите проблеми, които съпътстват депресията, са изолацията и липсата на мотивация за терапия. Затова и близките могат да окажат решаваща подкрепа.
1. Терапия
Депресията има характерен начин на мислене, затова първото, което трябва да се направи, е да се започне работа именно по него. Негативното интерпретиране на всичко води до задълбочаване на състоянието. В терапията се работи за приемане на разочарованията и извеждане на показ и фокус върху позитивите, които иначе се неглижират.
По време на терапия се идентифицира причината, която е довела до състоянието, и се работи по нея. Терапевтът е подкрепящ и разбиращ и се намира неотлъчно до клиента си в това пътуване. Тук е особено важна връзката между терапевт и клиент и изграждането на доверие между тях.
2. Медикаменти
Често това е първата стъпка, която се прави в посока лечение. Вероятната причина за това е, че, за съжаление, в страната ни терапията все още не е толкова приета и разпространена.
Медикаментите помагат, когато са съобразени и предписани от специалист по психично здраве след направен детайлен преглед. Те не трябва да се приемат дълго време, защото имат странични ефекти и водят до пристрастяване. Често медикаментите се използват за облекчаване симптомите на депресията и дават нужната мотивация за започване терапия, с която да се премахне нуждата от тях.
Накратко – медикаментозното лечение помага, когато е съобразено с пациента и предписано от психиатър, приема се времето и по правилна схема и е комбинирано с психотерапия. Медикаментите единствено облекчават симптомите. Това, което решава проблема, е терапията.
3. Укрепване на отношенията с близки
Понякога причината за депресията се крие в тези отношения, дори може да се корени във връзката с определен човек /най-често насилник/. Близките ни са с изключителна важност и влияние върху психичното ни здраве – затова и укрепването на отношенията ни с тях има положителен ефект върху начина, по който се чувстваме. Често те забелязват и (потенциални) проблеми, които ние (съзнателно или не) не виждаме, и съответно могат да съществено да ни помогнат.
Това е и един от фокусите на терапията – изследват се семейните отношения за (скрити) проблеми. Ако има такива, се работи по разрешаването им и заздравяването на връзките с близките ни хора.
4. Поведенческа активация
Депресивното състояние се характеризира с цялостна липса на мотивация, дори за действията, които намираме за приятни (а именно те са една причините, поради които се чувстваме добре).
Ежедневието на всеки е изпълнено със задължения, които намираме за не особено приятни, но задължителни. Те варират спрямо предпочитанията и характера, но можем да дадем пример с: почистване у дома, ходене на работа, попълване на данъчни декларации и др.
Ограничавайки дейностите, ние всъщност премахваме само тези, които позволяват нещо подобно, и обикновено остават задължително. Това води до негативно преживяване в ежедневието и още повече засилва депресията.
Поведенческата активация се изразява в анализ на задължителните, приятните и неприятните дейности, осмисляне на първите, увеличаване на вторите и минимизиране на третите.
Депресията е много повече от емоционално състояние, тя е свързана с начина ни на мислене, телесното ни функциониране и поведението ни. Колкото по-рано започнем да работим върху нея, толкова повече време ще имаме да се наслаждаваме на живота си.
Разликата между предизвикателство и проблем е във възможността ни да се справим. Проблем се получава, когато сме опитали всичко, но не сме успели да постигнем успех. Тогава е необходимо да потърсим помощ от специалист, с чиято помощ ще превърнем проблема в предизвикателство, с което да се справим.
Използвана литература за написване на статията: „Мисълта определя настроението“ – Д. Грийнбъргър и К. Падески
