Тревожност, паник атаки, фобии – симптоми и лечение

Тревожността е универсална човешка емоция, предизвикана от усещането за страх и напрежение. Тя е свързана НЕ с нещо, което се случва в момента, а с нещо в бъдещето, било то и след две минути. Тя идва от вярването, че опасността, пред която се изправяме, е по-голяма от тази, с която може да се справим.

Разновидности на високата тревожност за паник атаките, фобиите, посттравматичния стрес и други.

Тревожност – дефиниция и симптоми

Тревожността е като алармена система на дома. Искаме да я има, защото ни пази от крадци, но не искаме да се включва от всеки полъх на вятъра. Ето защо тя трябва да се „настрои“ да разпознава реалните заплахи. Ние не искаме да премахнем тревожността, защото тя е полезна в определени ситуации, а вместо това да се обучим да разграничаваме кои са наистина опасните ситуации от безопасните.

Именно това е и една от главните цели на терапията – по време на терапевтичният процес клиентът, с помощта на специалиста, се учи как да разпознава реалните от нереалните заплахи, защо приема вторите за реалистични и как да се справи с тях.

Трудностите в преценката се пораждат от нашето мислене (най-вече от мисли от типа на „Ами ако…?“, които завършват с катастрофално предсказание. Такива мисли най-често са съпътствани с представи – ние виждаме какво се случва в ситуацията и разиграваме целия сценарий.

Мисленето при тревожност е свързано с:

• Опасност;
• Заплаха;
• Уязвимост.

Заплахата и опасността могат да бъдат:

• Физически – вяра, че ще бъдем наранени физически (ухапване от змия, сърдечен удар, побой и др.).
• Психически – когато нещо ни притеснява, побърква или започваме да губим разсъдъка си.
• Социални – когато вярваме, че ще ни отхвърлят, унижат, смутят или тормозят.

Вярването, че опасността, пред която се изправяме е по-голяма от тази, с която може да се справим, буди тревожност. Но често ние надценяваме опасността и подценяваме своите способности за справяне с нея.

Видове тревожност и тревожни разстройства

• Фобия – мисли и представи за конкретен вид ситуации, които ни плашат: змии, височини, насекоми, асансьори и др.
• Социална тревожност – представи, свързани със смут, подигравки и отхвърляне. Например: „Хората ще ме съдят/критикуват“ или „Ще изглеждам глупаво“.
• Паническо разстройство – „Умирам!“ (например от сърдечен пристъп или мозъчен удар), „Полудявам!“.
• Посттравматичен стрес – спонтанно изникване на представи за травматични събития. Мислите са провокирани от сетивни усещания (звуци, миризми, образи), напомнящи за травматичното събитие.
• Страхове свързани със здравето – „Имам болест, която не е диагностицирана“, вярване, че определени усещания и физическият дискомфорт може да са нелечима болест.
• Генерализирана тревожност – притеснения, изразяващи се чрез фрази от вида „Ами ако…?“; представи, свързани с усещане за безпомощност.

Когато говорим за тревожност, има две основни неефективни поведения:

• Избягване/отлагане – не излизам пред публика, стоя си вкъщи, не летя със самолет и т.н. Този тип поведение води до намаляване на тревожността, но прави компромис с желанията ни. Впоследствие резултира в увеличаване на тревожността при реално изправяне пред тези ситуации.
• Подсигуряване – преглеждам си записките през три минути, често проверявам дали съм заключил вратата, стоя отзад в групата да не ме посочат и т.н. Подсигуряването цели да елиминира опасността, а не да се справи с нея.

Техники за справяне с тревожността

Излагане на риск/Десенситизация

Постепенно излагане на тревожна ситуация до момент, в който тя вече няма да предизвиква тревожност.

• Йерархия на страха/стълба на страха: напишете от какво се страхувате, като започнете от по-малки страхове и стигнете до най-големите. Започнете със ситуацията, която Ви носи най-малко тревожност. Когато стигнете до момента, в който усещате, че сте я преодолели (дори и не изцяло), преминете към следващата стълбичка.

Осъзнатост

Да си в настоящия момент и да наблюдаваш случващото се без оценки.

Дишане

Когато сме тревожни, дишането става плитко и неравномерно, което нарушава баланса на кислорода в тялото и засилва телесните симптоми. Вдишвайте и издишвайте бавно и дълбоко в продължение на четири минути. Бройте до 4 при вдишване и до 4 при издишване.

Прогресивна мускулна релаксация

Техника на последователно напрягане и отпускане на основните мускулни групи. Започва от главата към краката или обратно. Идеята е да напрегнете и след това да отпуснете всеки един мускул по отделно. Всяко стягане продължава по 5 секунди, а отпускането – 10-15 секунди. Повтаря се по два пъти за всяка група и отнема около 15 минути.

Представи

Представете си места, ситуации, хора, звуци, миризми, който Ви успокояват. Създайте в ума си място, което е Ваше и се чувствате сигурно там.

Медикаменти

Те са нож с две остриета. Ако преодолявате страха си чрез медикаменти, може да решите, че именно те са причината за успеха и без тях не бихте се справили. В допълнение те могат да доведат до пристрастяване. Именно за това медикаментозното лечение е успешно, ако се приема като временен вариант и е последвано от терапия.

Справяне с тревожността

Най-успешният метод за справяне обаче си остава терапията. С помощта на терапевта Вие ще изследвате какви мисли идват в конкретната ситуация, защо се появяват и как да ги преодолеете. Всичко друго би било като да приемате болкоуспокояващо при счупен крак – болката я няма, но проблемът си остава.

Промяната на съпътстващите мисли е едно от най-важните неща, които може да направим, за да намалим тревожността. Тя може да намалее или като отслабим усещането за опасност, или като увеличим увереността си за справяне с нея.

Изследванията показват, че хората с тревожно разстройство се възстановяват по-бързо, като първо се научат да намаляват тревожността, а след това как да се държат в ситуации, които отбягват.

Разликата между предизвикателство и проблем е във възможността ни да се справим. Проблем се получава когато сме опитали всичко, но не сме се справили. Тогава е необходимо да потърсим помощ от специалист и да превърнем проблема отново в предизвикателство, с което да се справим.  При нужда от помощ, аз съм насреща. Заедно ще се справим!

Използвана литература за написване на статията: „Мисълта определя настроението“ – Д. Грийнбъргър и К. Падески